« Resolución del Parlamento Europeo sobre la represión gubernamental de las protestas y de los ciudadanos en Cuba | Inicio

Palabras del Presidente de la Nación, Javier Milei, en la 54° Reunión Anual del Foro Económico Mundial, en Davos

Изявление на президента на Аржентина, Хавиер Милеи, на 54-тата годишна среща на Световния Икономически Форум в Давос на 17.01.2024 г.

Изявление на Хавиер Милеи на 54-тата годишна среща на Световния икономически форум в Давос 2024

Добър ден, благодаря ви много: днес съм тук, за да ви кажа, че Западът е в опасност, той е в опасност, защото тези, които трябва да защитават ценностите на Запада, се оказват кооптирани от визия за света, която —неумолимо— води към социализъм, а оттам и към бедност.

За съжаление, през последните десетилетия, мотивирани от някои добронамерени мислещи желания да помагат на другите и други от желанието да принадлежат към привилегирована каста, основните лидери на западния свят изоставиха модела на свободата за различни версии на това, което наричаме колективизъм.

Ние сме тук, за да ви кажем, че колективистичните експерименти никога не са решение на проблемите, които измъчват гражданите на света, а —напротив— те са тяхната причина. Повярвайте ми, няма никой по-добър от нас, аржентинците, който да свидетелства по тези два въпроса.

Когато възприехме модела на свободата —през 1860 г.— за 35 години станахме първата световна сила, докато когато прегърнахме колективизма, през последните 100 години, видяхме как нашите граждани започнаха систематично да обедняват, докато паднаха до 140 място в света. Но преди да можем да проведем тази дискусия, ще бъде важно първо да видим данните, които подкрепят защо капитализмът на свободното предприемачество е не само възможна система за прекратяване на световната бедност, но е и единствената —морално желана— система за постигането му.

Ако разгледаме историята на икономическия прогрес, можем да видим как от нулевата година до приблизително 1800 г. световният БВП на глава от населението практически остава постоянен през целия референтен период. Ако някой погледне графика на еволюцията на икономическия растеж през човешката история, ще види графика във формата на стик за хокей, експоненциална функция, която остава постоянна през 90% от времето, и се покачва експоненциално, през XIX век. Единственото изключение от тази история на стагнация се случи в края на XV век с откриването на Америка. Но освен това изключение, през целия период, между нулевата и 1800 година, БВП на глава от населението в световен мащаб остава в застой.

Сега, капитализмът не само генерира експлозия на богатство от момента, в който беше възприет като икономическа система, но ако се анализират данните, това, което се наблюдава е, че растежът се ускорява през целия период.

През целия период от нулевата година до 1800 г. темпът на растеж на БВП на глава от населението остава стабилен на около 0,02% годишно. Тоест практически няма растеж. Започвайки през XIX век, с Индустриалната революция, темпът на растеж нараства до 0,66%. При този темп, за да удвои БВП на глава от населението, ще трябва да расте 107 години.

Сега, ако погледнем периода между 1900 г. и 1950 г., темпът на растеж се ускорява до 1,66% годишно. Вече не ни трябват 107 години, за да удвоим БВП на глава от населението, а 66. И ако вземем периода между 1950 и 2000 г., виждаме, че темпът на растеж е 2,1% годишно, което би означавало, че само за 33 години можем да удвоим световния БВП на глава от населението. Тази тенденция, без да спира, остава жива и до днес. Ако вземем периода между 2000 г. и 2023 г., темпът на растеж отново се ускори до 3% годишно, което означава, че можем да удвоим БВП на глава от населението в света само за 23 години.

Сега, когато се изследва БВП на глава от населението от 1800 г. до днес, това, което се наблюдава е, че след индустриалната революция, глобалният БВП на глава от населението се умножи повече от 15 пъти, генерирайки експлозия на богатство, която вдигна 90% от населението на света излезе от бедността.

Никога не трябва да забравяме, че до 1800 г. около 95% от населението на света е живяло в най-крайна бедност, докато този брой е спаднал до 5% до 2020 г., преди пандемията.

Изводът е очевиден: далеч не е причината за нашите проблеми, капитализмът на свободното предприемачество, като икономическа система, а е единственият инструмент, с който разполагаме, за да сложим край на глада, бедността и бездомността по целия свят. Емпиричните доказателства са неоспорими.

Ето защо, тъй като няма съмнение, че капитализмът на свободния пазар е по-добър от гледна точка на производителността, лявата докса (популярно мнение, вярване) атакува капитализма заради въпросите му за морала, тъй като според тях, неговите критици казват, че е несправедлив.

Те казват, че капитализмът е лош, защото е индивидуалистичен и, че колективизмът е добър, защото е алтруистичен, с [парите] на другите хора, и следователно се борят за „социална справедливост“. Но тази концепция, която в първия свят стана модерна през последното десетилетие, в моята страна е константа в политическия дискурс повече от 80 години. Проблемът е, че социалната справедливост не само не е справедлива, но и не допринася за общото благополучие. Точно обратното, това е вътрешно несправедлива идея, защото е насилствена. Несправедливо е, защото държавата се финансира от данъци и данъците се събират принудително или някой от нас може да каже, че плаща данъци доброволно? Което означава, че държавата се финансира чрез принуда и, че колкото по-голяма е данъчната тежест, толкова по-голяма е принудата, толкова по-малко свобода.

Тези, които насърчават социалната справедливост, започват от идеята, че цялата икономика е торта, която може да бъде разпределена по различен начин, но тази торта не се дава, това е богатство, което се генерира в това, което Израел Кирзнер нарича процес на откриване. Ако стоката или услугата, която дадена компания предлага, не е желана, тази компания фалира, освен ако не се адаптира към това, което пазарът изисква. Ако произвеждате продукт с добро качество на атрактивна цена, ще се справите добре и ще произвеждате повече.

Така че пазарът е процес на откриване, в който капиталистът намира правилната посока в движение. Но ако държавата накаже капиталиста за това, че е успял и го блокира в този процес на откриване, това унищожава неговите стимули и следствието от това е, че той ще произвежда по-малко и тортата ще бъде по-малка, което ще нанесе щети на обществото като цяло.

Колективизмът, като възпрепятства тези процеси на откриване и затруднява присвояването на откритото, връзва ръцете на предприемача и го прави невъзможно да произвежда по-добри стоки и да предлага по-добри услуги на по-добра цена. Как е възможно тогава академичните среди, международните организации, политиката и икономическата теория да демонизират икономическа система, която не само е измъкнала 90% от населението на света от най-екстремната бедност и прави това все по-бързо?, но също така справедлив и морално по-висш?

Благодарение на капитализма на свободното предприемачество днес светът е в най-добрия си вид. Никога в цялата история на човечеството не е имало време на по-голям просперитет от това, в което живеем днес. Светът днес е по-свободен, по-богат, по-мирен и по-проспериращ от всяко друго време в нашата история.Това важи за всички, но е особено вярно за тези страни, които са свободни, където зачитат икономическата свобода и правата на собственост на хората. Тъй като тези страни, които са свободни, са 12 пъти по-богати от репресираните, най-ниският децил от разпределението на свободните страни живее по-добре от 90% от населението на репресираните страни, те имат 25 пъти по-малко бедни хора в стандартния формат и 50 пъти по-малко в екстремния формат и ако това не беше достатъчно, гражданите на свободните страни живеят 25% по-дълго от гражданите на репресираните страни.

Сега, за да разберем какво защитаваме, е важно да дефинираме за какво говорим, когато говорим за либертарианство. За да го дефинирам, се връщам към думите на най-големия герой на свободата в нашата страна, Алберто Бенегас Линч (младши), който казва, че: „либертарианството е неограничено уважение към житейския проект на другите, основано на принципа на не-агресия, в защита на живота, свободата и собствеността на хората. Чиито основни институции са частна собственост, пазари без държавна намеса, свободна конкуренция, разделение на труда и социално сътрудничество. Където можете да постигнете успех само като обслужвате другите със стоки с по-добро качество или по-добра цена."

С други думи, капиталистът, успешният бизнесмен, е социален благодетел, който, далеч от присвояването на чужди богатства, допринася за общото благополучие. В крайна сметка успешният бизнесмен е герой.

Това е моделът, който предлагаме за Аржентина на бъдещето. Модел, основан на основните принципи на либертарианството: защита на живота, свободата и собствеността.

Сега, ако капитализмът на свободното предприемачество и икономическата свобода са били изключителни инструменти за премахване на бедността в света и днес се намираме в най-добрия момент в историята на човечеството, струва си да се запитаме защо тогава казвам, че Западът е в опасност?

Казвам, че Западът е в опасност точно защото в онези страни, в които трябва да защитаваме ценностите на свободния пазар, частната собственост и другите институции на либертарианството, сектори на политическото и икономическо естество, някои поради грешки в техните теоретични рамки и други поради амбиция за власт, подкопават основите на либертарианството, отварят вратите към социализма и потенциално ги обричат ​​на бедност, мизерия и стагнация.

Защото никога не трябва да се забравя, че социализмът винаги и навсякъде е обедняващ феномен, който се проваляше във всяка страна, срещу която се опитваше. Това беше икономически провал. Това беше социален провал. Това беше културен провал. Освен това той е убил повече от 100 милиона човешки същества.

Основният проблем на Запада днес е, че трябва не само да се изправим срещу тези, които дори след падането на [Берлинската] стена и огромните емпирични доказателства, продължават да се застъпват за обедняващия социализъм, но и срещу нашите собствени лидери, мислители и академици, които, защитени от грешна теоретична рамка, подкопават основите на системата, която ни е дала най-голямото разширяване на богатството и просперитета в нашата история.

Теоретичната рамка, която имам предвид, е тази на неокласическата икономическа теория, която проектира инструмент, който неволно се оказва функционален за намесата на държавата, социализма и деградацията на обществото. Проблемът с неокласиците е, че тъй като моделът, в който са се влюбили, не се съпоставя с реалността, те приписват грешката на предполагаеми "пазарни провали", вместо да прегледат предпоставките на техния модел.

Под претекст за предполагаем пазарен провал се въвеждат регулации, които генерират само изкривявания в ценовата система, които възпрепятстват икономическото изчисление и следователно спестяванията, инвестициите и растежа.

Този проблем по същество се крие във факта, че дори уж либертарианските икономисти не разбират какво е пазарът, тъй като ако го разбираха, бързо щеше да се види, че е невъзможно да съществува нещо като "пазарен провал".

Пазарът не е крива на търсене и предлагане върху графика. Пазарът е механизъм на социално сътрудничество, при който правата на собственост се обменят доброволно. Следователно, предвид това определение, пазарният провал е оксиморон. Няма пазарен провал.

Ако транзакциите са доброволни, единственият контекст, в който може да има пазарен провал, е наличието на принуда. И единствената с капацитета да принуждава по генерализиран начин е държавата, която има монопол върху насилието. Следователно, ако някой смята, че има пазарен провал, бих препоръчал да провери дали има държавна намеса по средата. И ако установите, че няма държавна намеса по средата, предлагам да направите анализа отново, защото определено е грешен. Пазарни провали не съществуват.

Пример за предполагаемите пазарни провали, които неокласиците описват, са концентрираните структури на икономиката. Въпреки това, без функции, които представят нарастваща възвращаемост от мащаба, чийто двойник са концентрираните структури на икономиката, не бихме могли да обясним икономическия растеж от 1800 г. до днес.

Вижте колко интересно. От 1800 г. насам, когато населението се умножава повече от 8 или 9 пъти, продуктът на глава от населението нараства повече от 15 пъти. Тоест, има нарастваща възвръщаемост, която доведе до крайна бедност от 95% до 5%. Това присъствие на нарастваща възвръщаемост обаче предполага концентрирани структури, това, което би се нарекло монопол.

Как е възможно нещо, което е генерирало толкова много благополучие за неокласическата теория, да е пазарен провал? Неокласически икономисти, излезте от кутията. Когато моделът се провали, не трябва да се ядосваш на реалността, трябва да се ядосваш на модела и да го смениш.

Дилемата, пред която е изправен неокласическият модел, е, че те казват, че искат да усъвършенстват функционирането на пазара, като атакуват това, което смятат за провал, но като правят това, те не само отварят вратите към социализма, но и заплашват икономическия растеж. Например, регулирането на монополите, унищожаването на печалбите им и унищожаването на нарастващата възвръщаемост автоматично би унищожило икономическия растеж.

С други думи, всеки път, когато искате да коригирате предполагаем пазарен провал, неумолимо, защото не знаете какво е пазарът или защото сте се влюбили в провален модел, вие отваряте вратите на социализма и осъждате хората до бедност.

Въпреки това, в лицето на теоретичната демонстрация, че държавната намеса е вредна, и емпиричните доказателства, че тя се е провалила —защото не би могло да бъде другояче— решението, което колективистите ще предложат, не е по-голяма свобода, а по-скоро по-голяма регулация, генерираща низходяща спирала на регулации, докато всички станем по-бедни и животът на всички ни зависи от бюрократ, седнал в луксозен офис.

Като се има предвид оглушителният провал на колективистичните модели и безспорният напредък на свободния свят, социалистите бяха принудени да променят своя дневен ред. Те изоставиха класовата борба, основана на икономическата система, за да я заменят с други предполагаеми социални конфликти, еднакво вредни за живота на общността и икономическия растеж.

Първата от тези нови битки беше нелепата и неестествена битка между мъж и жена.

Либертарианството вече установява равенство между половете. Основополагащият камък на нашата вяра гласи, че всички хора са създадени равни, че всички имаме еднакви неотменими права, предоставени от Създателя, включително живот, свобода и собственост.

Единственото нещо, до което доведе този дневен ред на радикалния феминизъм, е по-голяма намеса от страна на държавата, за да възпрепятства икономическия процес, давайки работа на бюрократи, които не допринасят с нищо за обществото, независимо дали във формата на женски министерства или международни организации, посветени на насърчаването на този дневен ред.

Друг от конфликтите, които социалистите повдигат, е този на човека срещу природата. Те твърдят, че човешките същества увреждат планетата и че тя трябва да бъде защитена на всяка цена, дори стигат дотам, че да се застъпват за механизми за контрол на популацията или кървавия дневен ред на абортите.

За съжаление, тези вредни идеи са проникнали силно в нашето общество. Неомарксистите успяха да кооптират здравия разум на Запада. Те постигнаха това благодарение на присвояването на медии, култура, университети и да, също и международни организации. Последният случай е най-сериозният, защото това са институции, които имат огромно политическо и икономическо влияние върху страните, които съставляват тези международни организации.

За щастие все повече от нас се осмеляват да надигнат глас. Защото виждаме, че ако не се борим директно с тези идеи, единствената възможна съдба е, че ще имаме все повече държава, повече регулация, повече социализъм, повече бедност, по-малко свобода и, следователно, по-лош стандарт на живот.

Западът, за съжаление, вече тръгна по този път. Знам, че за мнозина може да звучи смешно твърдението, че Западът се е обърнал към социализма. Но е смешно само дотолкова, доколкото човек се ограничава до традиционната икономическа дефиниция на социализма, която гласи, че това е икономическа система, в която държавата е собственик на средствата за производство.

Според нас това определение трябва да бъде актуализирано спрямо настоящите обстоятелства. Днес държавите не трябва пряко да контролират средствата за производство, за да контролират всеки аспект от живота на индивидите.

С инструменти като парична емисия, дълг, субсидии, контрол на лихвените проценти, контрол на цените и регулации за коригиране на предполагаемите „пазарни провали“ те могат да контролират съдбите на милиони човешки същества.

Така се стигна до момента, в който с различни имена или форми голяма част от общоприетите политически предложения в повечето западни страни са колективистични варианти.

Независимо дали открито се обявяват за комунисти, фашисти, нацисти, социалисти, социалдемократи, националсоциалисти, християндемократи, кейнсианци, неокейнсианци, прогресисти, популисти, националисти или глобалисти.

По същество няма съществени различия: всички те твърдят, че държавата трябва да ръководи всички аспекти от живота на индивидите. Всички те защитават модел, противоположен на този, довел човечеството до най-грандиозния прогрес в неговата история.

Идваме тук днес, за да поканим други западни страни да се върнат по пътя на просперитета. Икономическата свобода, ограниченото управление и неограниченото уважение към частната собственост са основни елементи за икономическия растеж.
Този феномен на обедняване, който създава колективизмът, не е фантазия. Нито фатализъм. Това е реалност, която ние, аржентинците, познаваме много добре от поне сто години.

Защото вече сме го изживели. Вече сме минали през това. Защото, както казах преди, откакто решихме да изоставим модела на свобода, който ни направи богати, ние сме хванати в капана на низходяща спирала, където ставаме по-бедни всеки ден.

Тоест: ние вече го живеем. И ние сме тук, за да ви предупредим какво може да се случи, ако западните страни, които забогатяха с модела на свободата, продължат по този път на робство.

Аржентинският случай е емпиричната демонстрация, че няма значение колко сте богати, колко природни ресурси имате, няма значение колко е обучено населението, нито колко е образовано, нито колко златни кюлчета има в хазната на централната банка.

Ако се приемат мерки, които възпрепятстват свободното функциониране на пазарите, свободната конкуренция, свободните системи за ценообразуване, ако се възпрепятства търговията, ако се атакува частната собственост, единствената възможна съдба е бедността.

Затова в заключение искам да отправя едно послание към всички бизнесмени, присъстващи тук и към тези, които не са тук, но ни следват от цялата планета.

Не се оставяйте да бъдете сплашени от политическата каста или от паразитите, които живеят от държавата. Не се предавайте на политическа класа, която иска само да остане на власт и да запази своите привилегии.

Вие сте социални благодетели. Вие сте герои. Вие сте създателите на най-необикновения период на просперитет, който някога сме преживявали. Нека никой не ви казва, че амбицията ви е неморална. Ако правите пари, това е защото предлагате по-добър продукт на по-добра цена, като по този начин допринасяте за общото благосъстояние. Не се поддавайте на настъпването на държавата. Държавата не е решението. Самата държава е проблемът.

Вие сте истинските герои на тази история и знайте, че от днес имате Аржентина като безусловен съюзник.

Благодаря ви много и Да живее свободата, по дяволите! (¡Viva la libertad, carajo!)

Източник:

https://www.casarosada.gob.ar/informacion/discursos/50299-palabras-del-presidente-de-la-nacion-javier-milei-en-el-54-reunion-anual-del-foro-economico-mundial-de-davos


Превод: Google Translate
Корекции: Хорхе Рейес

Publicar un comentario